Публикации

Телемедицина

Концепцията за телемедицина

Според Европейската комисия телемедицината може да се определи като „предоставяне на здравни услуги чрез използване на ИКТ в ситуации, когато здравният специалист и пациентът (или двама здравни специалисти) не са на едно и също място. То включва сигурно предаване на медицински данни и информация чрез текст, звук, изображения или други форми, необходими за превенцията, диагностиката, лечението и проследяването на пациентите.

В цитираното определение Комисията се позовава на определението за „здравни специалисти“, както е определено в член 3/е от Директива 2011/24/ЕС [2]: „здравен специалист“ означава доктор по медицина, медицинска сестра, отговаряща за общите грижи, лекар по дентална медицина, акушерка или фармацевт по смисъла на Директива 2005/36/ЕО, или друг професионалист, упражняващ дейности в сектора на здравеопазването, които са ограничени до регулирана професия, както е определена в член 3, параграф 1, буква а) от Директива 2005/36/ЕО, или лице, считано за здравен специалист съгласно законодателството на държавата-членка на лечение.

Накратко, телемедицината позволява медицински действия и свързани здравни процедури от разстояние, въпреки че не отменя необходимостта от личен контакт, нито възнамерява да замести така наречената стандартна медицина. Той обхваща много различни реалности. Понякога има взаимодействие в реално време между участниците, докато друг път има времеви интервал между всяка интервенция. Различни устройства могат да се използват за комуникация от разстояние, като устройства за видеоконферентна връзка, електронна поща, уеб камери, PDA или смартфони. Каналът, използван за разрешаване на комуникация, също може да варира (широколентов, мрежов, безжичен). Телемедицината е широко понятие, обхващащо всеки вид медицина от разстояние. Създадени са обаче по-подробни концепции за дефиниране на конкретни реалности, а именно кибермедицината (практиката на медицински действия чрез интернет) и електронното здравеопазване (обменът на здравна информация чрез нови комуникационни технологии, далечно наблюдение, дистанционно обучение, телеинтервенция и телеконсултация, всички механизми за практикуване на медицински действия от разстояние.)

 

Дистанционният мониторинг се отнася до контрола на жизнените показатели от разстояние, чрез системи, инсталирани далеч от лекаря и дори преносими от пациента, които изпращат алармени сигнали до център за дистанционно управление. Тази възможност не е незначителна по отношение на разходите за здравеопазване, доколкото позволява евтино предоставяне на медицинска помощ без институционализиране.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *